Стилистика

СТИЛИСТИКА


1 ТЕМА
ВЪЗНИКВАНЕ НА СТИЛИСТИКАТА. ПОНЯТИЕТО СТИЛ. ПРЕДМЕТ НА СТИЛИСТИКАТА КАТО НАУКА. ШКОЛИ В СТИЛИСТИКАТА.

1. ВЪЗНИКВАНЕ НА СТИЛИСТИКАТА
Възникването на стилистиката като наука в древността, но тогава е съществувала като ПОЕТИКА и РЕТОРИКА. Наименованието стилистика се появява в края на 19 век. Реториката и поетиката са се опирали главно в/у съчиненията на Аристотел
Смята се, че реториката е наука в/у изкуството да се говори.Поетиката се занимава със създаването на поетични писменни текстове.
През 19 в. се деференциират 3 науки- Реторика, поетика, стилистика
Названието стилистика в древна Гърция и древен Рим са пишели на плочи намазани с восък за целта използвали пръчица, която от една страна била остра, а от др. срана плоска за да се изтрива написаното. Тази пръчица на латински се нарича СТИЛОС. Още в древността думата стил е получила значението- МАНИЕР НА ПИСАНЕ
Следователно корените на стилистиката / Ст / трябва да се търсят в представата на древните за изучаването на стила т.е. МАНИЕРА НА РЕЧТА
Понятието стил- съществуват много опр., които могат да бъдат обобщени в няколко типа:
Изхожда се от разбирането за стила като обвивка която обкръжава мисълта. Предмета на стилистиката е словестното изразяване на мисълта, а не самата мисъл
Представят стила като извор на едни или др. езикови елементи, но тук не се обръща достатъчно внимание на каква основа се прави този извод
Базират се на понятието индивидуалност на пишещия или на говорещия – “ Стилът е израз на индивидуалният генни “
Свързани са с избирането за стила като отклонение или общоезиковата норма. Бълг. Езикознание също няма единно определение за стила.Л. Андрейчин: Стилът е характерен начин на използване на изразните средства в речта, което зависи от предмета, целта на изказване индивидуалните особедности на автора- традицията

М Янаниев: Стилистиката е съвкупност от изрази, които характеризират определени групи от хора, владеещи даден език
СТ. Брезински: Ст. е с-ма от езикови изразни средства съвкупност от функционални разновидности на бълг. Книжовна реч, характерни начини в които се използват елементите на общонародния език за целите на езиковото общуване

ПРЕДМЕТИ НА СТИЛИСТИКАТА
ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ

Ст изучава изразните възможности, стилистичните значения и украски, езиковите единици от различните равнища на езиковата с-ма / фонетична, лексикална, морфологична, синтактична/
Ст се занимава и със закономерностите за употреба на езика в различни функционални сфери т. е. с така наречените ФУНКЦИОНАЛНИ СТИЛОВЕ .Предмета на Ст. е правилната и неправилното отношение на езиковата норма. Нормалното и анормално, изказване с оглед на сферата на употреба;неутралното и емоционалното на езиковия изказ.
ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В СТ. МОГАТ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ КАТО ДВУЧЛЕННИ ПРОТИВОПОСТАВЯНИЯ.
1.Лингвостилистика Ст-обръща внимание в/у изразните възможности на езиковите единици, на отделните равнища на езиковата с-ма,
2. функционална Ст- изучава функционалните стилове.
3.Частна-се отнася до отделен национален език
4.Съпоставителна Ст.- сравнява два или повече езика
5. Синхронна- разглежда съвр. Състояние на стилистикат в езика
6.Диахронна Ст.- историческото развитие на Ст
7. Много учени говорят за ГенеративнаСт / тя се занимава със закономерностите за създаване и редактиране на текста.
8.Рецептивна Ст / др. вид Ст на ВЪЗПРИЕМАНЕТО/ т. е. когато възприемаме чужд текст, ние си представяме как бихме го предали, редактирането му, и накрая се обеждаваме че автора се е изразил по-добре от нас
9. Нормативна Ст- тя се занимава с проблемите на правилната и неправилната в изказа, според опр. Езикови норми.Може да се посочат следните норми Чистота / да се говори на книжовно правилен език/ краткост на изложението; яснота на изразяване на мисълта;отсъствие на двусмисленост

ОСНОВНИ ШКОЛИ /шк/ В Ст.
1.Женевса шк- създадена от Фердинант дьо Сосюр неговият ученик Шарк Боги се е занимавал с това в своята книга “Тракта френска стилистика”.
Според него предмет на Ст трябва да бъде разговорната реч, а не художествената, тои създава Ст на езика, а не на речта, изследва езиковите средства за изразяване които не зависят от индивида и са устойчиви в употребата си. Според него, всяко изказване има освен граматическо значение и емоционално-експресивно значение т.е. носи носи информация за социалната принадлежност, и за емоционалното състояние на автора си.
2. Школа на идеалистиката неотелогия, нейни представители в Ст. Бенедет Кроче
Тази Ст. е известна като генетична и естетическа стилистика.Те се основават в/у философията на Кроче и неговата естетическа категория . Институцията, която е форма на индивидуалните познавателини и творчески актове според него изкуството е интуиция.Според Шпицер всяко стилистично явление е индивидуално нарушение на нормата което отразява духа на автора, наречен от него ДУХОВЕН ЕТИМОН
Според Флосер стилът е индивидуална езикова употреба в противоположност на всеобщоразпостранената.Двамата автори дават приоритет на индивидуалното в речта
3.Пражки лингвистичен – негови представители са Мукаржовски и др.
Мукаржовски е създателят на шк.
Пражките лингвисти посочват, че в лингвистичния анализ, трябва да се тръгне от функционална гледна точка. Те въвеждат понятията ФУНКЦИОНАЛЕН ЕЗИК и ФУНКЦИОНАЛЕН СТИЛ
ФУНКЦИОНАЛНАЛНИТЕ ЕЗИЦИ са- разговорен, делови, научен и поетически
ФУНКЦИОНАЛЕН СТИЛ - се определя от конкретната цел на изказването, свързва се с жанра на съобщението, стил на писмо, стил на реч, стил на ф-я
Нова Ст- Това е условното понятие за съвременен подход в Ст. които обединява отделните изследователски обработки.
Важен подход в анализът на текстовете е да се покаже ефектът на стилистичния факт в/у читателите. Друг важен момент е използването на инструментариума на лингвистиката.Възникването на този подход е повлияно от структурализма поетиката и критиката от позициите на читателя



















2 ТЕМА
КОНОТАЦИЯ И КОНОТАТИВНИ Ф-ЦИИ

Думата КОНОТАЦИЯ /К/произлиза от лат. Com notare- озн. Със,бележа, именувам.
К. е добавачно значение на думата, окраска, допълнение, съдържание, напластено над основното значение. Това добавъчно значение има емоционална експресивен и оценъчен характер. Зависи от спецификата на комуникативния акт и от сферата на общуване. К. знач. Допълва предметно понятииното значение, което се нарича още ДЕНОТАТИВНО идва от думата денотат- обект от действителността
Според Вера Маровска К. ф-ции се разделят на 4 гр., две от които са основни
1-ва са семантичните ф-ции
2-ра структурни
-Семантичните ф-ции- зависят от семантичните елементи на езика влияят се от техните значения, свързани с лексикалните и морфологичните единици. Ч/з тези ф-ции, се изразява отн. на говорещото лице съдържанието на изказването. Те могат да бъдат + отценъчни /такива са умалителните наставки, думите с +експресивност /красота, величие, прелест/ и отрицателна отценъчи /женище, мъжага/ и думите с отриц. Експресивност
-Те не зависят от семантиката и са ф-циина незначещите езикови единици. Това са звуковете и синтактичните конструкции. Те се разделят на две подгрупи
-Функция на аналогията- дължи се на някаква формална общност, /учестена употреба на опр. Звукови и еднакви синтактични конструкции / стихотв./. този вид повторение създава асоциация за близост, за аналогия, не само във формата, но и в смисъла
-Ф-ция на контраста- при нея две части на текста, се разграничават във формата си, откъдето следва и разграничаване в значението им /две хубави очи/
-Експресивни ф-ции-получава се когато се комбинират семантичните и структурните ф-ции. Разделят се на 3 подгрупи
-…..7- пример Хаджи Димитър, стих. Повтаря се зв.е
-звукоподражателни ф-ции. Пример Гарванът грачи зв. Гра
-метафорични функции- при метафорите думите се съчетават не според преките си знач., а според преките си значения; Балканът пее хайдушка песен

Функционално езиково диференциращи ф-ции
Такива ф-ции притежават елем. Характерни за даден функционален стил.
Например; наличието на термини сигнализира, че текста е научен и термините имат такава ф-ция в случаи или административен /разписка, фактура/

3 тема Метафора /М/-основен езиков феномен.
От гр.означава дейност. Първата наука дефиницията за М е дал Аристотел в книгата си “За Политическото изкуство”. М. е пренасяне на чуждо име в/у даден предмет или от род в/у вид,или от вид в/у род, или от вид в/у др. вид или по-аналогияи дава следните примери
от род в/у вид пример на лист 8


















































Според Аристотел употребата на М. в езика трябва да бъде уместна и с мярка. Единствено метафората не може да се заеме от другиго, тя е признак на талантливост. Да създаваш добри М. озн. Да виждаш приликата. Теориите за М. могат да се обединят в три групи
1.Сравнителна теория. Според нея М. е съкратено сравнение. Аристотел Квинтилиан, Милър- привърженици
2……9 теория- Според нея М. израз, винаги се употребява вм. еквивалентен на него буквален смисъл
3.интеракционистка теория-това е теория на взаимодействията, според един от неините автори, когато ние използваме М. у нас присъстват две мисли за две различни неща и когато тези мисли взаимодействат пом/у си вътре в една единствена дума или израз, чието значение е резултат от това взаимодействие
Съпоставка м/у сравнение и М.- Аристотел в книгата си “Реторика” пише, че сравнението също е М. Различава се от нея малко и дава пример; когато поетът каже за Ахил. Хвърли се той като лъв , това е сравнение, а когато каже лъвът се хвърли /имайки предвид Ахил, това е Метафора.
Квинтилиан пише, че метаф. Представлява едно по-кратко сравнение. Разликата е в това, че при сравнението се сравнява предметът, които искаме да изразим, а метафората/М./ се казва вм. самият предмет
Според Исак Паси сравнението е ембрионална М., а М. Е предформално сравнение, но премахването на частичката, като за сравнение в М. Вече не е чисто граматическа операция, затова М. Е семантичен проблем. Преходът на сравнение М. Е един по-дълбок смислов процес. Приликата на две неща довежда до свързването им в едно. В М. Е същевременно и тяхно взаимодействие. В сравнение се запазва пълната самостоятелност /Ахил, лъв/ на двете сравними реалности , за да е възможно то м/у тях трябва да има нещо общо /храбростта/.
При М. Двете реалности се сливат в едно цяло
Лъвът скочи
Ахил скочи
Сравнение има смисъл само когато се сравнява различна реалност, ако те са напълно еднакви, ще бъдат напълно тъждествени.
Но сравнението е възможно, когато някой от страните на тези реалности са сходни, а др. Не са...
М. Също е невъзможна, ако съпоставимите реалности са изобщо несъпоставими /например Ахил да съпостави с камион/. Именно защото съществува сходство м/у тях, става възможно замяна на едната с другата в М.
От една страна М. Показва различното като еднакво, а от др.страна запазва различиятаа, сравнението на двете реалности не трябва да ги утъждествява.
Сполучливата М. Предполага откриването на приликата в различното и затова както всичко,което е много, малко различно, но се нуждае от откриване и всичко което е безкрайно различно е много трудно да бъде открито, не млиза в сферата на М.
Може да се говори за ЛИТЕРАТУРНА И ОБЩОЕЗИКОВА М.
На всеки език е подната многозначността на думите, много от знач. На многозначните думи са възникнали от метафоричния път. Постепенно тези знач. Са станали общоупотребими
Лит.М. е индивидуална, тя е плод на въображението на писателя, тя е експресивна и емоционална. А тези общоупотребими знач. На многозначните думи са общоезикови М. Или Лексикализирани М.; китка цветя- те нямат никаква експресивност и емоционалност
Стилистиката изучава лит. М., използват се още и термините;
-Живи М.;литер.
-Мъртви М.;общоезикови
Близки до мъртвите М. Са М. Със т.нар.Метафорически претенции или клишетата; „вълна на протест”, „вятърът на промяната”
М. Колкото е проблем на езика, толкова е проблем на мислене. Мног често М. Е тази, която открива приликата. Тя е създадена от един автор, а след това общото съзнание я възприема. Има и такава М., които повече създават примери, а др. Ги приемат на готово. Съществува и ? Какво е М.?, дали само думата, или целият израз.
М. Постига същността си в цялодтта и твърдението /в изр., Във фразата/, макар че неиният осиновитеб е една дума.
Във връзка със сферата на М. Има две разбирания. В най-тесен смисъл тя е един от тропите,т.е. пренасяне на чуждо име в/у даден предмет. Според по-разширеното разбиране как остава в пределите на литер., но се отнася до цялата сфера на тропите. Към нея се включва и Метонимията, Хиперболата и т.н.
Всяка митология се осъществява на митологичен принцип.

































4 въпрос
Метафорични тропи. Метонимия и метонимични тропи
На гр. Думата озн. Обрат
1.Метафорични тропи; са олицетворение /персонификация/, хипербола, литота,оксиморон, синестезия.
-Олицетворение- при него може да се направи разграничения м/у хоминизация, когато се преписва чов. К-ва в/у предмети и анимализация, когато се преписва чов. К-ва качества характерни за животни в/у хора и предмети
Пример;Хоминизация- къщите не гледаха надолу и аз не забелязах избодените им очи; двамата си гукаха влюбено
-хипербола- при нея признаците на предмета преднамерено се увеличават
Яворов; „Порти да целуна, ще избухне пламък
ще избухне пламък това е една хипербола
-Литота- обратното на хипербола преднамерено се намалява признаците на преднамереност, с цел да се отслаби + отценка за нея, изгражда се ч/з отрицание
-Оксиморон- на гр.означава остоумноглупав. При него се съчетават взаимно....13 се понятия
Пример; говорещо мълчание, жив труп адски мил, ужасно красив
-Синестезия, по точно това е ..13 епитет. При него се приня(асят усещания приемани от едно сетиво в/у др. Сетиво
Например; гореща музика, кадифяно гласче
2.Метонимия от гр. Озн. Преименуване
При нея названието на един предмет, явление се пренася в/у др., въз основа на постоянна връзка м/у тях в пространството или във времето
-връзка /вз./ м/у съдържащо и съдържание; пример- изпих две чаше; изядох две чинии
-вз. По-място. Място замества хората които се намират там; пример върхът отговори с др. Вик: Ура
-вз. м/у предмет и материала, от които е направен; пример-Желязото_материала метонимията/ срещатс железните си гърди/железните си гърди метафора/
-вз. м/у автор и произведенията му; пример- обичам да чета Йовков, вм. неговите разкази
3.Метафорични тропи
- Синекдоха- вид метонимия при които названието на част от цялото се употребява като название на цялото, или обратното, ч/з цялото се назовава частта
Пример; Бащино огнище; Родна стряха- назовава цялото
Примери за дописване на лист14
-Символаризация- употреба на ед.ч. вм. мн.ч.
Ботев- Тиранинът върлува
Вазов-..14 се пречупва, гърдите остават
Плурализацията- И обратното на символаризация е плурализацията употребата на мн.ч. вм. ед.ч.. В този случай се прави обобщение на чертите на типичните герои или на известни личности се пренасят в/у цяла група хора притежаващи сходни качества на характера на ; байганьовци.
Антономазия- заместване на собствените имена с нарицателно или обратно. Прилага се при собствените имена на исторически личности или литер. Герои / в см. Те трябва да бъдаг известни/

Хамлет-колебливост
Херкулест- сила
В обратния случей- среща в худ. Литер.- собствените имена на героии се образуват от същ. Нарицателни, които изразяват също някакви черти от характера им.
Пример...15.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
-Парономазия-Заместване на едно найменование с др. Възоснова на външно звуково сходство без връзка в значението, използват се паронимите, които са думи близки по-звук и разл. По-значение; безстрастен: безпристрастен, благоговение:благоволение
4.Ирония- /Според някои автори тя се отнася към метафората, а според др. Е отделен троп/. И на гръцки означава насмешка
При нея началното значение на думата се влага противоположен смисъл с цел да се даде отрицателна оценка. Изгражда се на основата на антонимите. Предметът на речта се изразява привидно + с цел да се изгради – отценка
Пример; много си умен! Имаме предвит глупав си с помоща на интонацията































5 въпрос
Конотативни ф-ции на фонетичното равнище на езика
Фоностилистиката изучава стилистичните ресурси на езика на фонетичното равнище. То е стилистично активно главно в текстовете на худ. Стил и най-вече в лирическата творба.
Главната задача на фоностилистиката /фс./ е да изследва повторната поява на звукове или срички в текста, което се опр. Като фонетично повторение.
Фонетичните повторения се делят на експресивни /благозвучни/ и порочни /неблагозвучни/
-Експресивни-чрез се постига БЛАГОЗВУЧИЕ на гръцки ЕВФОНИЯ, изразява се емоционалното отношение на автора, търси се мелодичност или музикален ритъм .понякога в худ. Текстове може да се цели и обрате ефект на КАКОФОНИЯ на гръцки НЕБЛАГОЗВУЧИЕ, чувство на напрежение при произнасяне, но тези повторения не са порочни, също имат стилистичен ефект, търсен от автора
Според Николаи Георгиев за фонетично повторение в худ. Текст може да се говори, когато появата в него на определени звукове е с чистота по-голяма от нормалната в такава степен, че е вероятно тя да добие Социална Художествена Стойност. Авторът обръща внимание и в/у стилистичния ефект, които си постига при липсата на даден звук в текста, което се означава с термина ЛИПОГРАМА.
Освен това Н. Георгиев подчертава, че звуковете сами по-себе си нямат смислова стойност, за това нищо не означава простото повторение или липсата на даден звук. Трябва да се търси връзка м/у артикулация /говорните движения при произнасянето/, слуховите ефекти при възприемането , смисълът на думите в които се среща звукът или общия замисъл на творбата, обкръжението с др. Звукове.
Пример на 17стр
Експресивните фонетични повторения са следните видове;
-Асонанс
-Алитерация
-Ономатопея

Алитерацията е многократно повторение на еднакви или акустически сходни съгласни.
НапримерБотев в стих.; Гарванът грачи грозно,зловещо
Тук са две съгласни; Гарвана повторение създава асоциация със вука, който издават гарваните
Асонанс- многократно повторение на еднакви или акостически сходни гласни „Е” в „настане вечер, месец изгрее...”
Ономатопея- на гр. Озн. ЗВУКОПОДРАЖАНИЕ. При нея се създават междуметия или думи от тях
Например мяу-маукам; кукуригу-кукуригам
За журнал.текстовете е важно на да притежават непременно изрази с таива поетически фигури, а да не съдържат изрази с трудно произносими и неблагозвучни струпани звукове и срички. Това особенно много се отнася за текстовете, които се произносят по-радиото и телевизията
2.Иронични или неблагозвучни повторения
За липса на благозвучие в речта се говори когато са натрупани еднакви или близки по-характер звукове и срички, които са трудно произносими и създават неприятно слухово впечатление. Те се срещат в разговорната реч и в някои текстове от пресата
ПримерЗа повторение на две срички; „СЕ СИ Е
Неблагозвучие се получава когато не се редуват местоименията; ТОЗИ, ТАЗИ, ТЕЗИ с др. Им форми ТОЯ, ТАЯ, ТИЯ /също са книжовни/ или обратното на лист18
................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
................................................................................................................................................................................................................................................................................................
В случея тясните се намират в непосредствено съседство, но те може да не са съседни, тогава не става въпрос за „ЗЕВ”, обаче фразата пак е неблагозвучна. Това е случеят когато се повтарят съюзите „И”
Например..........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................19
В журналистическите текстове най-често се повтарят отглаголни съществителни със наставките „НЕ” и „НИЕ”
Например; Увеличението на възнаграждението ще се постигне чрез подобряване на организацията на производството, чрез увеличаване на продукцията и повишаване на финансовата дисциплина.



























6 въпрос
Конотативни ф-ции......................./ОБЩО ЗАГЛАВИЕ/
6.1; 6.2; 6.3; 6.4; ще бъдат дадени като отделни въпроси
6.1 Групиране на лексиката от функционално експресивно /функц.-експр./ и функционално стилистично гледище
1. Групиране на думата според функц.-експр. Отенъци, се извършва въз основа на наличието на КОНОТАЦИЯ
В този смисъл лексиката се дели на;
-Неутрална лексика НАЗИВНА /НОМИНАТИВНА/ ф-ция в езика, с нея се назовават предметите, явленията, действията, признаците. Тези думи имат висока честота на употреба във всички стилове. Те са фон на основата на който се проявяват конотативно оцветените думи. Към неутралната лексика се отнасят всички части на речта с изключение на междуметието
-Емоционално-експресивната лексика. Едновременно с предметно логическото значение предава + или – характеристики на назованите обекти. Тези думи са по-малко на брой, използват се в специфични комуникативни условия, когато трябва да се въздейства емоционално на аудиторията, и да се изрази отношението на говорещия. Употребява се в разгов., худ. И в публ. стил.разделят се на следните групи;
-думи с + емоцион. Отношение- към тях отнасяме думи с които изразяваме уважение и прослава в търж.реч..20 , творение, създание, още поетични думи; синева, омая, чаровен, разговорни думи с ласкателен отенък; гълъбче, очички, жаргонни думи с отенък на......21








6.1.тема
ГРУПИРАНЕ НА ЛЕКСИКАТА В ЛЕКСИКАЛННО- СЕМАНТИЧНИ ГРУПИ
В речникова с-ма думите не са изолирани една с др., а се обединяват по-форма или по-значение в лексикално-семантичните групи. Връзките по-форма се основават по-тъждество или подобие в звуковия състав на думите. Това са групите на омонимите и паронимите.Връзките по-значение се основават на близост, тъждество или противоположност в значението. Това са групи на синонимите и антонимите.
1. ОМОНИМИ- Те са думи с еднакъв звуков състав, но с с различно лексикално значение, те са две отделни лексеми м/у лексикалните значения на които няма връзка. Делят се на три групи:
1.1.Лексикални- съвпадат по-изговор и правопис и са две подгрупи
-пълни- те съвпадат във всичките си граматически форма: крем /козметичен/, крем /десерт/
-непълни- те не съвпадат във всичките си грам. форми:мед1 като метал, ЛИСТ
2.Относителни са три подгрупи:
-омографи-пишат се еднакво, изговарят се различно, защото имат различно ударение ЛИСТ
-омофони- произнасят се еднакво, пишат се различно-Същ.имена
-омоформи- те са граматически форми на една и съща дума, форми на глагола МИСЛЯ на лист
3.Лексикално- гграм. Думи, когато една дума преминава от една част на речта в друга Пример; лист
Функции на омонимите
Може да бъде стилистична, предимно в художествения стил.Чрез тях се изгражда стилистична фигура………….., чрез която се постига най-често хумористичен……………
Р.Ралин- той я разведе изстраната
- тя го разведе със….
/м/у двете думи няма никаква връзка това не е многозначна дума
Животът ми беше бурен
Бурен до бурен- 2 същ. Имена не е лек живот
Да седнеш на студентската банка
Трябва да ограбиш банката
Това са ОМОНИМИ
-ПАРОНИМИ-те са думи от една и съща част на речта, които са близки по-звукова форма, но са различни по-лексикално значение. Има две разбирания за ПАРОНИМИ-тясно, широко.
Според тясното разбираме, те са еднокоренни думи т.е. имат общ етимологичен произход например: заможен, възможен
Според широкото разбиране, те не са еднокоренни думи пример батерия, бактерия
Паронимите се разделят на следните видове:
-Произхода и словообразователния си строеж са :
1 група пароними с общ етимологичен произход / с един корен/ различават се по-своите представки или наставки /същ./ , което дава разликата в лексикалното им значение
Пример предавам,придавам, оронвам,уронвам.
Най-много са паронимите при прилагателните с наст.-ичен,иченски:политичен, политически/пароними/;практичен, практически
2 група пароними с различен етимологичен произход- те имат различни корени, не са сродни, звуковото им зближаване е случаино: фактури-фрактура
Според др. критерии от семантично гледище, също имат две групи
1гр.-близки по-значение, м/у тях има малки смислови различия, употребяват се в една и съща област на живота напр.:славяни-словени, индиец-индианец
2гр.- рязко се различават по-значение и се отнасят къмразлични области на живота: статист-статистик, ректор-лектор
УПОТРЕБА НА ПАРОНИМИТЕ
В худ. Литература в публицистиката пароними се употребяват един до др. преднамерено, за да се покаже звуковото им подобие и смисловите разлики м/у тях най-често с хумористична цел.
Пример: Р. Ралин- трябват ни не измислени / нереални пароними/, а смислени / реални вериги/препоръки за работа
Вестник “Стъртел”- нашият техн.директор…………….
Р. Ралин Локумент-документ, които разтяга локуми импотенденция-без
Наваксаджия/ оказионализми създадени от един автор/- човек, които си наваксва нещо.

СИНОНИМИ
Те са думи, от една и съща част на речта, близки или тъждествени по-значение, назовават по-различен начин едно и също понятие, но се различават по-отенъци в значението си или по-стилистичната си окраска
Според две характеристики и различията пом/у си синонимите се делят на три групи:
Смислови синоними- те назовават различни страни на едно и също общо понятие, думите са стилистично неутрални. Различават се само по-семантиката си, делят се на две подгрупи:

1.1.Истински смислови синоними- при тях връзката е м/у основните значения на двете думи например; ален-червен, беден-безпомощен
1.2. Идеографически смислови синоними- синонимната връзка м/у преностното значение на едната дума и прякото значение на думата например……….на лист 25
2.Стилистични синоними- те са еднакви по-значение, но различни по-стилистичната окраска. Принадлежат към различни функционални стилове например: скъперник-скръндза / от различни стилове/
Гладна и вокал- от научния стил
Съгласие и консенсус- от публицистичния стил
Съобщение и -от администрат
Стилистичните синоними могат да имат и различна сфера на употреба / от диалектиката или жаргонниката лексика/ например: искам-гледам
Сакам-диалектика-скивам-жаргон
Стилистичните синоними могат да имат и различни емоционални и експресивни отенъци напримерплача-цивря/ с акцент/
Светлина-сияние – с + окраска.
Стилистичните синоними се образуват и когато единият синоним има ограничена употреба напримерскитник-скиталец/архаизъм/
3.Смислово стилистични синоними- при тях има разлика и в смисъла и в стилистичната окраска
например: скитам- лутам се бродя- са смислови синоними озн. Движасе безцелно
тези блуждая, тлея се – са смислово стилистични прибавя се и разговорност
Втория критерии
Според разпостранението и употребата си те се разделят на 2 гр.
Общоезикови- думите са общоупотребяеми и се сближават по- речниковите си значения
Контексови синоними- те са синоними само в опр. Контекст, имат индивидуална употреба т.е. от един автор в худож.стил

Хр.Ботев – не вливат ми в сърце отрова-/мъка, тъга, скръб/
Употреба:
В речта синонимите изпълняват семантични и стилистични фІции.Чрез употребата им се избятва езиковите таблони и нежеланието от стилистично гледище, лексикално повторение
С помощта на синон. Се постига експресивност, оценъчност, защото понякога те са различават по-своите емоционални оценки чрез подбора на подходящи синоними се постига смислово маркиране на текста.- разговорен, научен, публицистичен, художествен, тъй като някои синоними се различават по-стилистичната окраска. В текста синон. Могат да се използват по-два начина
- Контактно / в съседство, дистантнно, когато те са раздалечени в текста или когато употребената дума има синоним, които е използван в др. текст. При контактната употреба е важно да се разбере не толкова сходството в значението им, колкото различието в смисъла.
Чрез синон. Се изгражда стилистична функция АМПЛИФИКАЦИЯ, при нея няколко синоними се изреждат един след др. с експресивна цел. Първият назовава понятието, другите го го доуточняват например: и студ и мраз и плач безнадежда.
Когато се редуват синоними с еднаква основа се създава т.нар. ЕТИМОЛОГИЧЕСКА ФИГУРА.
Хр. Ботев Но кърни майко, проклинай, таз черна прокуда
В др. случеи се редуват две антоними по- значение думи като едната е в отрицателна форма- затова се изравнява с другата по-значение
Индже не им харесваме- Не приказва: мълчи / това са антоними / в – форма
Антоними

Те са думи с разл. Звуков състав и противоположно значение. Принадлежат към една и съща част на речта.Антонимите назовават противоположни понятия, но тези понятия са съотносителни.Едсното не може да се мисли без другото.Антонимите /А/ се противопоставят по-значение, но всъщото време не се обединяват върхе основата на едно по-общо значение
Например: студен – топъл са А, но се съединяват от общо зн. Материал.съст.
А. се разделят на следните видове:
По-структура
-Разнокоренните са образуват от различни корени, в които е заложено противопоставянето им. Висок-нисък, дебел-слаб
-Еднокоренните имат един и същ корен, противопоставянето се осъществява по-два начина
-чрез две различни представки с противоположно значение- влизъм, излизъм; довеждам, отвеждам; обувам , събувъм;
-чрез една представка, изразяваща противоположност: симетрия, асиметрия; теза, антитеза; вкусен, безвкусен; доверие, недоверие
Според семантиката си са делят на три вида
1.стр 28 - изразени качествени противопоставяния които се намират в градация м/у тях може да се постави междинен член; студен-/хладен/-топъл
2.Комплементарни- единият антоним отрича другия и не е възможно средно положение; истина-лъжа; свобода-робство
3.Векторни- изразяват противоположност носочени действия, признаци; влизам-излизъм;давам-вземам; облечен-съблечен; надолу-нагоре; и др
-Според това м/у кое значение на А. е противопоставянето, те се делят на следните групи
1.Речникови- те са стилистично неутрални, противопоставянето е м/у основните значения: рано-късно; сух-мокър;
2.Стилистични А.- логическото им съдържание е пренесено с емоционална и експресивна оцветеност например прелестен-отвратителен, за различията от красив-грозен
3. Контекстови А. – те са А. само в опр. Контекст, те са индивидуални творчески
Хр. Ботев свобода, смърт
Яворов- добро, грях; ден, тъмнина;
УПОТРЕБА НА А.
Във всички функционални стилове основната им ф-ция е да изразяват противоположност с цел да се покаже предел в проявата на качество или действие – ден или нощ, но чрез тях може да се изрази и неопределеност отсъствие на ярко изразено качество. Чрез отрицание на двата А. например нито добър, нито лош; нито слаб, нито дебел т.е. някакво средно положение
ВАЖНО ЗО УПР.
ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ СЕ прилагат най-широко на различни стилистични фигури, чрез рязкото им противопоставяне се изгражда антитезата
Хр. Ботев- Като брата си ще станат, силно да любят и мразят
Оксиморон- др. стилистична фигура на основата на А.

В него се съчетават противоположни позначения думи, които означават Логически несъвместими, изключващи се понятия например : В близката далечина; хладна топлина / те са изразителни/
А. се използват и за създаване на образи в заглавия на худ. и публиц. произведения ПРИМЕР НА ЛИСТ 30
Ч/з А. се изграждат пословици и поговорки:
Бели пари за черни дни
Като хвърчи високо ниско пада
А. изграждат и стилистична фигура АНАФРАЗА- когато единият антоним от двойката замества другия. Целта е да се изрази ирония; Много си умен- ироничен ефект


































6.2.ГРУПИРАНЕ НА ЛЕКСИКАТА СПОРЕД СФЕРАТА НА УПОТРЕБА


Според сферата на лексиката /Л/ се дели на общоупотребима и лексика с ограничена употреба
Общоупотребимата Л. е основата на речниковия състав, използва се от всички носители на езика във всички функционални стилове
Лексиката с ограничена употреба- се използва само в определени сфери.Дели се на следните групи
1.Диалектна
2.Специална /терминологична и професионална/
3.Жаргонна
1.Диалектната лексема се употребява от хората в опр. Географски райони, в практическото им ежедневие.Диалектизмите се делят на:
-Фонетични- различават се от книжовната дума по-някои звукове например; нохче вместо ножче
-Морфологически-разл. Се от книжовната дума по-граматическа форма за род, число, лице……ходиле вм.. ходили; носо вм. носът
- Словообразователни диалектизми- разл. Се от книжовната дума по-словообразувателни елементи при общ корен …….камен вм. камък / разл. Е наставката/ вълкиня вм. вълчица
-?Синтактични или синтетични- разл. Се от кн.д. по-словореда и съчетаемостта на думата
-Лексикални- разделят се на 3 подгрупи
-Речникови- те имат синоними в кн. Език / мамули, царевица, тетка, леля/
-Семантически- една и съща дума има различни значения в диалекта и в кн. Език
-Етнографски- вреден, а в диалектиката озн. Способен
ЗА ХУД. ТЕКСТ - Диалектиката се използва в худ. литература в зависимост от тематиката на произведението за предаване на местния колорит за индивидуална характеристика на героя, като се посочва териториалната му принадлежност ч/з характерни за речта му думи
По-рядко се употребяват в публ. Стил в интервюта с цел да се назоват с тях харакктерни етнографски особедности, и да се засили експресната им функция, но употребените диалектизми трябва да имат по-широка сфера на разпостранение, за де не останат неясни за читателят. Освен това да се вмъкват само отделни думи м/у общоупотребимите и да не се прекалява с употребата им пример на лист32
-Специалната лексема се състои от ТЕРМИНИ И ПРОФЕСИОНАЛИЗМИ
Термини- те са относително еднозначни езикови знакове, които назовават понятие от научната, техническа област / политиката или изкуството. Според степента на разпостранението си се разделят на общонаучни и тясноспециални
Общонаучните се употребяват от много хора в различни функционални стилове, а ако са НАУЧНИ- във всички науки напр. комедия, трагедия, анализ
Тясно специалните се употребяват от специалисти в съответната област или само в една наука, атом, неутрон, алфалъчи
Термините не са носители на експресивност или емоционалност.Най-честата им сфера на употреба е научния стил, по-рядко се срещат в худ., публ., и административния стил.Когато се разисква проблем свързан с науката, но в ….. сфера на общуване.Когато термините са тясно специални те трябва да бъдат обяснени на широката публика
Професионализмите са думи характерни за речта на хора от една и съща професия, напризмер строителите; кофраж, скеле, тези думи се употребяват обикновино в устната реч, може да се срещнат също в худ. литер. И в публ.. За речева характеристика на героя или за описание на производствена дейност.
ЖАРГОНЪТ- е условен език, своеобразна лексикална формация, създадена в/у основата на общонародния език, обслужващ хората с еднакви интереси, битови и професионални условия ноа живат.Думите са ярко експресивни,употребяват се предимно в устната разговорна реч, получени са по-метафоричен път от книжовните думи; например пъпеш вм. глава.
От диалектиката хърбав вм. слаб
От чуждите езици лайф вм. приятен живот
Или са новосъздадени думи; тъпунгер, гроздомецин от специалната лексика- бутон за глупав човек
Жаргонните думи се употребяват в худ. литература с цел речева характеристика на героите. Срещат се и в публицистичните текстове с цел или да се изразинасмешка или да се придаде живот на текста.































6.3.ГРУПИРАНЕ НА ЛЕКСИКАТА СПОРЕД ПАСИВНАТА И АКТИВНА УПОТРЕБА

Взависимост от актуалната и употреба на думите лексиката се дели на АКТИВНА и ПАСИВНА
-Активната лексика обхваща думи с актуално значение общоупотребими, характерни за всички функционални стилове.
-Пасивната л. е с ниска степен на активност в речевата практика и вкл. Два типа- ОСТАРЕЛИ И НОВИ ДУМИ
-Остарелитедуми се делят на две групи според причините довели до остаряването им
1.Историзми- те са излезли от употреба защото са изчезнали предметите и явленията, които назовават- ратай, болярин, фелтфебел, шмайзер, аба
2.Архаизмите са остарели думи които назовават съществуващи предмети и явления, делят се на следните видове
-Лексикални- те са излезли от активния речник и са заменени с др. думи;стид-страх
-Фонетични- остаряла е фонетичната им форма; звон-звън; человек-човек
-Словообразувателни- остарял е някои словообразователен елемент; възточен-източен
-Морфологически-остаряла е техниката на граматическата функция; българе-българи; старий-старият
-Семантични-остаряло е някое от значението на думата
Историзмите се използват в специализираната научна литература, като единствени словестни означители на вече изчезнали обекти от действителността. Те се срещат и в худ. произведения с историческа тематика
Архаизмите- се употребятат най-вече в худ. литература с цел историческа стилизация за да се предаде контраста на епохата и на речева характеристика на геройте.
Активна и пасивна лексема
Неологизми; нови думи които са нововъведени в речника.Думи които възникват като название като нови предмети и явления еле на такива, които названия са остарели например комета освен косм. Тяло и плавателен съд
Някои от тях са заети от чужди езици; дйизайн, компютър, джас. Други се образуват с чужди наставки, представки; вицепремиер, експрезидент

Други нелогизми са сложни, образувани от два корена; бързо-вар, цвето-музика
По характера на възникването си и по употребата си, неологизмите се делят на езикови и речеви
-Езиковите възникват от обществената потребност да се назоват нови понятия. От начало те са в пасивната лексика, но когато получат широко разпостранение преминават в активната лексика.
-Речевите неологизми се наричат още ОКАЗИОНАЛИЗМИ. Те са индивидуални контекстови, не навлизат в активния речник създават се с експресивна цел в разговорната реч или худ. стил.
- Разговорните оказионолизми имат автор, които е известен на тесен кръг от хора, участвали в речевия акт
-Худ.оказ. се създават от поети, писатели или журналисти в публ. текстове.

















Конотативни ф-ии на морфологичното развитие на езика-словообразувателни и формообразувателни морфеми


Морфемата е най-малката значеща единица, които изгражда думата. Тя е двупланова има план на изразяване-звуковата и форма и план на съдържание-значението и
Според мястото си в думата, морфемите са; ядрена морфема или корен
-Префикс или представка пред корена
-Суфикс или представка след корена
-Афикси-префикси, суфикси и флекси /окончанието което показва ред, число, лице
Според функциите афиксите са;словообразувателни /лексикални/, изпълняват словообразувателна ф-ция, служат за образуване на нова думи или променят лексикалното знач. На думата например от думата книга обр. Книжар
Др. група са граматически афикси, те изпълняват грам. ф-я,т.е. носят или променят грам. значение на думите например чета, да прочета / променя се грам. значение от несвършен в свършен вид
1.Конотативни ф-ии на словообразувателни морфеми
Взависимост от своята честота на употреба тези морфеми се делят на НЕПРОДУКТИВНИ И ПРОДУКТИВНИ
-Непродуктивните афикси се използват рядко за образуване на нови думи и чрез употребата им се изразява архаичност или диалектно влияние; например…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….на лист 37
От продуктивните афикси някои са стилистично маркирани поради диалектен произход или думите в които се срещат са груби, ругателни, просторечни. Такива са;дебелак, мързелан, лигльо, глупчо, простотия, бърборко /подчертахме суфиксите/
Архаично звучат думите обр. Със суфикса ИН, но не означаващи национална принадлежност, а някаква длъжност или прогресия вм. българИН, депутатИН, адвокатИН
Характерни за разговорната реч, в неофициална обстановка са и тези с турската наставка-ДЖИЯ-циркаДЖИЯ, фаянсаДЖИЯ,музайкаДЖИЯ….думи с наставката-ЩИНА могат да имат Т експресивнос; българЩИНА, тогава се използват в худ. и публ. реч, но могат да имат и – експресивност като еснавищна и се използват в разговорната реч. Умалителните и увеличителните същ. Винаги носят емоционална оценъчност
Емоционалната оценъчност имат + експресивност изразяват нежност, гальовност образувани са със след. Суфикси; българЧЕ, носЛЕ, жениЦА, момченЦЕ
Увеличителните са с – експресивност, изразяват присмех, ирония; жениЩЕ, мъжАГА, работЯГА
Екпресивно също са прилагателниимена, образувани със суфиксите; овен, греховен, овит, страховит и се използват в худ. реч
Експресивни разговорни също са глаголи образувани с турски наставки;
АСАМ- сколАСАМ; ОСАМ-сватОСАМ, прилагателни, свързани с части на тялото образ. Със суфикс; АТ- зъбАТ, остАТ, космАТ
Разговорни са и наречията обр. Бързешком, бързешкат
2.Конотативни ф-и на грам. морфеми
В Маровски конотативните ф-ции са два основни вида
-Морфологически дублети- при тях определят грам. морфими- може да остарее и да я замени друга
-Граматическата метафора- при нея една грам. форма се употребява вместо друга нарича се ТРАНСПОЗИЦИЯ
Експресивността на грам. дублети се дължи на това, че употребената конструкция не е така съвременна и разпостранена може да е архаична или диалектна например вм. рога за мн.число е употр. Роги
Вм. градове градища
Вм. дървета дървеса /поетизъм/
Архаични са членуваните фолми на прилаг. Имена с “И”
Хладний вм. хладният
Морский, вм. морският
Конотативни са също архаичните, падежните форми при имената и при някои местоимения
Хр. Ботев; добро му, добро прави…?
На границата м/у лексикалните и грам. класове трябва да се постави възможността някое лексикално грам. класове да преминават в др. класове, такива са транспозицията на отношение.
В качествени например; златен пръстен /относително прилагателна/
Преминава в златни ръце
Дървен стол- дървена глава. При тези случаи се получават метафори, др. транспозиция
Лични собствени имена в нарицателни имена; Бай Ганьо: байганьовци, байганьовщина
Ч/з транспозицията от съществителни нарицателни, същ. Собствени за пряко; Лисицата, мечката, пъпешът

























8 тема
Транспозиции по-морфологичните граматически категории Вид
/за изпита този въпрос се разделя на две/

Грам. метафора е употребима на една грам. форма вместо друга поради някаква семантична аналогия м/у тях .Определя се още с термина транспозиция
1 Транспозиции по категорията ви9д нва глагола, лексикално грам. категория вид на глагола е свързан с възможността едно и също дейъствие да се представи или като постигнало целта си /свършен вид/ или като процес /несвършен вид/ и съответно имаме две грамеми.По-често се среща в в несвършен вид вм. свършен вид. Например; за какво си купувал вм. купил. По-този начин действието се представя като общ факт, а не като нещо конкретно, което е ограничено във времето и е приключило.по-рядка е транспозицията св.вид вм. несвършен. Например; изплаче жена и пак тишина /всички гл са от св.вид/
В този случаи обикновено става въпрос за поредица от действия като се обръща внимание върху тяхната завършеност.
2. Транспозиция /Т./ по-категорията лице
Основава се на позицията комуникант-некомуникат и …..40 отношението на глаголния субект към изказванто, в което тои участва като говорещ в 1 лице или слешащ 2л. или неучаства 3л.
Маркирани са грамемите 1 и 2 лице
Немаркирани 3л.
-Първата Т. е употреба на 2л. ед. Ч. вм. 1-во и 3л.
В този случаи 2л. имат т.наречената обобщено лично значение пример Хайтов- за да направим халище, трябва да усещаме цветовете
-Др. Т. 3л. ед. Вм. 1л. ед. Ч. с цел да не испъква авторът на изказването, а да се изрази обективност среща се в научните текстове
например; авторът на статията смята, че вм. аз смятам…, среща се в худ. реч, но там има експресивен характер. Автора като че ли става един от героите например той имаше трима синове, най-малкият се казваше/ 3л. вм. 1л./ Никола
-Др. Т. 3л.ед.ч. вм. 2л. ед. Ч.- среща се в художествените текстове и изразява неодобрение, недоволство например “ Не може даже чорапите да си закърпи, а седнал акъл да ми дава / говори и в 3л.у, все едно не пресъства, а всъщност говори на нея – пренебрежение
-Др. Т.- 1л. мн.ч. вм. 2л.- Здравей, как сме? Вм.как си / изразява съпричастност
3. Транспозицията по-категория число- Основава се на позицията множественост с неможественост
-Т.1л. мн.ч. / ние/ вм. 1л.ед.ч. /аз/
Характерна е за научните текстове, изразява обективност и нежелание да се изпъква
Пример В статията ще разгледаме следните проблеми. Може да се открие в худ. летир. Където е експресивна. Авторът цели да се представи като един от чножеството
Пример; пристигнах късно, но утре ще оправим работата /вм. ще оправя/. Така и в миналото са говорили и…….41
-Т. характерни за отрицателната разговорна реч или за административни текстове
2л.мн.ч. /Вие/ вм. 2л.ед.ч. /ти/
премер; заповядайте…, моля да ми разлешите…
Тези форми могат да се използват и иронично в разговорната реч по-отношение на близък човек.- Как сте Вие, мила моя?.
-В худ. или разговорна реч се употребява транспозицията
3л.мн.ч. вм. 3л.ед.ч.
Поради нежелание да се посочи, кои точно вършителят на действие
Дадоха ми вашият телефон вм. Еди кой си ми даде , среща се също и в отрицателната обстановка за изразяване на уважение. Например В кабинета на директора секретарката казва заповядайте Чакат Ви вм чака 1л….41
4. Т. по-кат. време .Съдържа три грамеми- сегашно, мин. Свършено, бъдеще време
- Т.Сегашно вм. мин. Св.вр.- нарича се още сегашно историческо вр., но този термин е неточен, защото функцията не е единствената. Действието се представя като протичащо по-време на говоренето и съдържанието става по-живо, възприемащият като че ли е непосредствен наблюдател.
Пример; Вазов планинският ветор се засили /се усили минало св. Вр.
брули по-лицата им, развява им дрехите
снегът хвърчи. / всички тези гл. са в сег.вр.
-Т. сегашно вм. бъдище- изразява се категоричност, сигурност. Освен за худ. стил е характерен и за публ.
Пример; Утре в Б-я пристига президента на Сащ, за…/Утре за бъдеще, а в сегашно вр. Пристига
Т. мин.св.вр. вм. сегашно- също изразява категоричност в извършеност на действието

Пример; Е, добре тръгнах, вече съм вън
-Мин.св вм. бъдище- категоричности
Пример; Ако разберат ония кучета какви хора крием в къщата си,отидохме / отидохме бъд.вр. ще отидем/
-Т. бъд.вр. вм. сегашно- В едни случеи според контекста може да изрази предположение
Например; Кой ли ще е по-това време вм. кой е
В др. случаи изразява обобщеност при повторителни действия
Например;Ще оглежда фигурата си, ще облича и съблича роклите се
Т. по-каттаксис

Тя се основава на опозицията относителност- неотносителност
Относителност е при глаголните действия- ориентирани към миналия момент
Т. имперфект /мин. Несвър.време/ вм. сегашно вр.

Говорещия мислено се поставя в минала ситуация в което действието се представя като сигурно.
Например в учтивата разговорна реч; Исках да ви помоля вм. искам и звучи по-любезно
Също така може да се изрази напомняне как се казвахте вм. казване /подсещане/. Може да се изрази и съжаление за неосъществено действие
Ех, защо нямахме повече време вм. защо нямаме
-Т. сег. Вр. Вм. имперфект
Пример; планинският вятър се усили- в мин.вр
Брули /брули в сег.вр./ по-лицата им вм. да бъдеше брулеше
Използва се за представяне на действието като протичащо пред очите ни
-Т. бъдеще вр. В миналото вм. бъдеще вр
Пример; щяхме да заминем, но ще има силна буря и ще се откажем. В др. контекст може да изразява досещане, припомняне
Пример; А вие сте момичето,което щеше да го чака
6.Т. при перфектните форми
Например; Иван Куцаров ги нарича ; вид на действието
Перфектните форми имат морфологичен показател морфемата “Л” и изразяват резултативност
-Т. перфект-мин.неопределено вр. Вм. бъдеще вр.- изразяват категоричност и сигурност
Пример; Като прехвърлим и ония баир и сме стигнали / и сме стигнали-мин.неопр.вр./ вм. ще сме стигали/бъдеще предварително вр./
-Т. мин. Предварително вр. Вм. бъдеще предварително в минало също изразява категоричност
Пример; Ако не бях болен, бях се качил на колата и право при теб
/бях се качил мин. Предв. Вр. Вм. щях да съм се качил/
7.Т. по-опозицията преизказност-непреизказност. Иван Куцларов я нарича вид на изказването
С преизказните форми говорещия сигнализира, че придава деиствието по-думите на др. лице. В някои публицистичните текстове тези форми се употребяват некоректно с цел да се посочи ….44
Пример; Сега бизнесменът Галев смятъл да се кандидатира за независим като кмет на Самоков твърдят
В худ.и разговорна реч с преизказните форми според контекста се изразява очудване, съмнение, несъгласие, недоволство
Я къде си бил?- за очудване
Готова била?- недоволство
Бързо отиваи да учиш! Недоволство
8. Т. по-кат наклонение
Най-разпостранена императив /повелително наклонение / вм. изявително наклонение
Повествователен императив се нарича още- изразява целенасоченост, стремителност
Пример; Блъскай се заради тях, закриляй ги и накрая никаква благодарност.
Среща се и обратна транспозиция-изявително накл. Вм. повелително за по-категорично предаване на заповед / гл. обикновено са в бъдеще вр./
Пример; веднага ще доидете при мен вм. веднага елате
-Др. Т. пов. Наклонение вм. услов. Накл.
Пример; Сто път му кажи, пак няма да те чуе- изразява недоволство, несъгласие
-Услов. Накл. Вм. повелително
Например; бихте ли дошли? Вм. елате
9.Т. при кат. Залог
- Т. Страдателен залог вм. деятелен залог-изразява се безличност, не се акцентира в/у вършителят а в/у самото действие. Среща се в научните, администрат. И публ. текстове.
Например; откраднати са около 5000 коли
10.Т. По-кат. РОД
Без конотации са словосъчетанията с приложения които изразяват някакви титли където м.р. се употребява вм. Ж.р.
Пример; Доцент Петрова, Министър Масларова, д-р Иванова-останалите Т. Имат конотативен ефект
Т. Ж. Вм. М.р.

Той бил голяма лигла- изразява пренебрежение, насмешка, ирония
-Т. ж. Вм. ср.р. същата Т.
Детето се опази голяма досасница
-Т. Ср.р. вм. м.р.
Той е лигльо, мърльо- грубо, пренебрежение
-Т. Ср.р вм. м.р, ж.р. с + контативност
То се е гушнало милото и спи





9 въпрос
9.1. Конотативни ф-ции на изреченията според начина им на изказване
Изр. Се делят на съобщитетлни,въпрос.?, подбодителни, желателни и възклицателни
-съобщ изр. Са конотативно, немаркрани, неутрални
- ? изр. В по-голямата си част са конотативни, маркирани- те могат да се разделят на същински и несъщински
-същинските се задават с цел
Говорещия да изпълни неяснотиите
-експресивни са тези от тях, на които говорещия очаква-отговор с частицата „ЛИ” и глагола във винителна форма
Няма ли да доидеш? Или с частицата „НИМА”
Нима няма да доидеи?
Изр. С частицата „А” има разговорен характер.
„А” при недочуване, недоразбиране
„Е” показва ,че говорещия иска допълнително информация на въпроса с частицата „НАЛИ”. Говорещия чака положетелен отговор;
Ще се срещнем, нали?
Въпрос. С частицата да-ли; дали-да- Изразява, че говорещия смята, че е необходими да извърши действието
Да отиваме ли вече?- Ако въпроса е с частицата „ДА НЕ БИ ДИ”, изразява се нежелана възможност.-ДА НЕ БИ ДА не искаш да дойдеш?
Конотативни маркирани са несъщинските въпроси

Те се делят на реторични?; въпроси-повторения
Въпроси-молби
С реторичните въпроси говорешият предава на слушателя непряка информираност, която е известна и на двамата с цел да предизвика у него емоционална информация. Подвърждаването или отрицанието в тях противоречи на това в отговора.
Например от публ.стил; В коя Европ. Страна се облагат доходи, които не стигат дори за храна. Кои не би помолил в тази ситуация- отг. Всеки, никои
С въпросителните повторения говорещят иска да изрази своето отношение в самия въпрос или към свързания с него отг. И обикновено това отношение е отрицателно
Експресивността се засилва с думата „КАК” преди въпроса или глаголът се променя от сег.вр. в бъдеще вр.
Например; Какъв си ми ти да ме пъдиш? Как какъв съм ти? Брат съм ти?
Какво прави Петър? Как какво прави?
Въпроси –молби с тях говорещия цели да подтикне слушателят да извърши някакво действие. Те са признак. Те са признак на изискано речево поведение
Например; Може ли да затворите прозореца? Ще затворите ли прозореца? Бихте ли.../ най-деликатния израз на молба


Подбудителни изр.
Целят да предизвикат извършването или не на опред. Действия. Образуват се с простите повелителни форми за- 2л. Ед.ч. и мн.ч. влез, влезте.
Като по-категории са- заповед изразяват формите от несв.вид. Формите могат да бъдат изложени с частиците; „ДА”, „НЕКА”, „НЕКА ДА”, във всички лица. По-категорично звучи заповедта , когато след употребена проста повелителна форма действието не е изпълнено и говорещият използва проста форма с частицата „ДА”
Например; Отговори ми! Чуваш ли! Да ми отговориш!
Много груба е заповедта и ако глаголите са в отриц. Форма на мин. Неопределено време;
Например; Да не си казал, нищо повече
Желателните изр. Изразяват желанието на говорещия за извършването или не на определени действия в/у които той не може да окаже, реално влияние в момента на говоренето.Образуват се с частицата „ДА”, „ДАНО”, „ДАНО ДА”, „ДЕ ДА”, „НЕКА”, „НЕКА ДА” и глаголът в различно време.
Когато глагола е в сег.вр. се изразява пожелание; Да си жив и здрав;Нека си щастлив
Ако глагола е в мин. Несв.вр.; Ех де да можех да дойда, изразява се съжаление за неосъществено действие. Изр. С частицата „ДАНО ДА” изразяват освен желанието и опасенията на говорещия, че действието няма да се извърши; Дано да успея
Възклицателните изр силно експресивни са, изразяват различви чувства на говорещия възторг, учудване, безпокоиство, недоволство, срещат се в ХУДЖ.СТИЛ , публ. и в разговорния, в научния и админист. Стил ги няма.




























9.2 Конотативни ф-ции на изр. По-структура

1. Едносъставни изр.- съдържат само 1 главна част. Употребяват се в разговорната и худ. Стил, когато главната част се оприличава на подлог, изр. Се наричат ИМЕННИ
Когато се оприличават на сказуемо изр. Се наричат ГЛАГОЛНИ
Глаголните се делят на;
-определено лични
-неопр. Лични
-безлични
-обобщено лични

Определено Личните съдържат сказуемо 1 или 2 л. Ед. Или мн.ч., подлога обикновено се изпуска. Тези изр. Нямат конотативна стоиност, защо липсата на подлог не се усеща, подразбира се от флексите на глагола
.........................49, Бях в завода с...
Неопр. Лични съдържат сказуемо в 3 л. Мн.ч., въпреки че имат сучект той се мисли като неопределен, не изразен с опр. Дума вниманието е насочено към действието
Например; На коктейла поднесоха напитки.
Безличните изр. Се образуват с безлична глаголна форма в 3л. Ед.ч., или от съчетание на гл. „СЪМ” ставам с безлично предукативна дума. В тях се съобщава за действие , независимо от активния деятел. Характеризират се с липса на подлог, които изобщо не можем да си представим
Конотативно маркирани са изр. От типа;
На мен ми е много приятно, или експресивно разговорните Не ми е до ядене, учене
Обобщено личните изр. Съдържат сказуемо в 2 л., като действието може да бъде отнесено не само към 2л., но и към всяко др. Лице. Характеризират се с обобщеност, типичност срещат се в худ., публ. и разговорния стил, в пословиците;
Не оставяй да разберат за утре
Именни изр. В худ. И разговорния стил се среща. Тяхната експресивност е в резултат от различни фактори, лексикален подбор, цел на изказването. Освен това по-разширение с определение изр. Са по-експресивни. Липсата на сказуемо прави изр. По-изразителни, постига се като че ли непосредствено съприкосновения с обектите, които се представят в текста. Срещат се при описание на обстановката, външност на героя, последователно сменящи се действия, но изразени с отглаголни съществителни.

2. Елиптични изр. Или непълни изр.
В тях е изпусната някоя главна или второстепенна част, която се разбира от контекста или от ситуацията. Типични са за разговорната или худ. Реч. Придават краткост, изразителност, отстранява се ненужното повтаряне на едни и същи части в изр.
Пример; Леле как си нарязах гумите, и вътрешната и външната
Изпускането на част от изр. В худ.стил цели и допълнително изтъкване, подчертаване на фигуриращата в изр. Част. Отбелязването на изпуснатата част с тире и интонационна пауза създава антитеза
Той-застана отвън плета
Тя-отвътре
Тя-руса синеока
Той-мургав, с малка черна брада
В третата група незавършени изр.
В тях липсва част, която не се подразбира от контекста, тя е само загатната, фокусирано е мястото и, но е недоизразена. Те са характерни за реч, която е напрегната, емоционална, объркана поради това или защото говорещия не е наясно как да изрази мисълта си. Срещат се в разговорния и худ. Стил, отбелязва се с моготочие

НА ИЗПИТА; ДО ВЪПРОС 9.2 ВКЛЮЧИТЕЛНО
......51 ПАРАЛЕЛИЗЪМ-ЗА УПР. СЪЩО АНАЛИЗ НА ХУД. ТЕКСТ 1.ЛЕКСИКАЛЕН, 2МОРФОЛОГИЧЕН, 3 СИНТАКТИЧНО...51
ПРЕДСТАВЛЯВА СТРУКТУРНО ИЗГРАЖДАНЕ ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН НА ПОРЕДИЦА ОТ ИЗР.
В ЕДНИ СЛУЧЕИ ТОЙ СЕ ПРОЯВЯВА В ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗР., ПО-ЕДНА И СЪЩА СИНТАКТИЧНА СХЕМА.
НАПРИМЕР 1 ИЗР- ПОДЛОГ, СКАЗУЕМО, ДОПЪЛН. 2 ИЗР. СЪЩОТО И 3 СЪЩО
В ДР. СЛУЧЕЙ СЕ ПРОЯВЯВА ЧРЕЗ ЕДНАКВИ ПО-ТИП ПОДЧИНЕНИ ИЗР.
НАПРИМЕР САМО ПОДЧИНЕНИ ОПРЕДЕЛИТЕЛНИ