Поръчка на цветя

Поръчка на цветя
-Мисля,че ще бъде супер да поиграем футбол когато се постопли,татко,отдавна не сме го правили. Не сме оставали само двамата да се забавляваме.
-Остави ме на мира в момента не ми е до тези неща, имам много работа. Трябва да завърша книгата си. А и мислите ми. Мислите ми трябва да бъдат чути. Ти не знаеш какво е да имаш мисли,които да се чуват. Стените, те знаят. поръчка на цветя Те усещат. Те се сливат със пулсовете от тялото ми,те ме принуждават да пиша! Къде е скапаното ми мастило? Още ли си тук отивай да си играеш сам или с другите келеши, и запомни аз не съм баща ти. Не знам кой е той и къде е, но теб те виждам от скоро и ми досаждаш. Скапано хлапе! Ако не изчезнеш до две минути, ще ти счупя някой крайник.
Мълчание.....поръчка на цветя

Врата рязко се отваря...
-Имате ли нужда от нещо, господине? Чух,разни гласове? Господине?
Добре ли сте? Господине!
Ножът се бе заклещил между ребрата му. Никой не проумяваше от къде се бе взел. Все още е мистерия,кой го беше убил, а може би е било самоубийство.
Дали съществува по нелепа смърт от тази. Да се самоубиеш или да те убият под лекарско наблюдение.
Свободата подкрепя лошите намерения и може би в това няма нищо лошо... Истината, обаче винаги е една и винаги е различна от това,което ние приемаме за даденост. Можем само да предполагаме. Смъртта му ще бъде загадка. Щеше му се да се отърве от тях, но те го убиха. Живяха в него и не се разбираха много. Той беше единствената им връзка с нашия свят и единствената им бариера. Накрая може би се съюзиха да го убият, кой знае, а и кой каза,че духовете не мога да убиват. Когато си мъртъв, нямаш съвест, вече си преодолял страховете си, изживяваш миналото без корист и не осъзнаваш страха на живите, те предпазват плътта и съществуването си, не знаят какво очакват. Загадки-време и вяра за тях никога няма.