вторник, 8 февруари 2011 г.

Поръчка на цветя

Поръчка на цветя и букети

поръчката
Онази нощ аз чувствах,
Че ще е последна.
Тъмно бе,аз мислех,
Че ще бъда жертвата поредна.
Случи се, къде съм.
Знам ли кой е? Уби ли ме?
Не не беше сън.
Живот обичах те.
Разкъса ме на две.
Онова което бях,
Бях като дете.
И онова което щях,
Да бъда.
Но ревът на демона от дълбините,
Повика участ нечовешка,
Онази участ най-опасна за жените,
Направили моята нелепа грешка.
Страдах,гърчех се и виках
Сърцето ми потъваше в омраза,
От болка костите превивах,
Дишането превърна се в зараза.
Той натискаше силно бързо
Още по силно
Още по бързо
Кръв викове, помощ! Спасете ме!
Помощ!!!!!!!
Още Още! Още и Още!
Без да спирааааааааа!
Още! И пак, и пак без милост!
Пот, дъх, плът, жега,кръв,студено е...
Спря...
Мълчание, нощта е безпощадна,
Зверовете ближат кървавото тяло,
Земята за костите ми жадна,
накара погнуса,срам със вечността да станат цяло.
цветята
Тoва написах...когато написах


поръчва

Това е едно от последните написани на стената. Мастилото е все още прясно. Не е засъхнало. Не се знае коя нощ го беше написал точно.Тя често беше в него. Заемаше място в душата му,понякога дори я заместваше. Караше го да мрази факта,че е мъж.Той изпитваше нейната болка. Тогава кървеше. Свиваше се в ъгъла и плачеше като малко дете. поръчка на цветя
Странно. Той нямаше вина, но тя го презираше. Мислеше си,че не я разбира. Болката й не стихваше, а с това не му даваше и минутка покой,когато бе в него.
-Знаеш ли когато, татко ме заведе веднъж поръчах

Няма коментари:

Публикуване на коментар