Поръчайте цветя
Понякога стените могат да се превърнат в дневник, да овековечат мисли,чувства,смърт. Понякога сами вграждаме живота си в тях,отделяме се от силата си и ги рушим. Забравяме, че ние сме ги построили. Сигурността се състои в преградата,бариера между енергията на всеки един от нас. Пространството се превръща в затвор, защото е предопределено. Някои от нас използват личната си килия за одушник на терзания. Давим се в собствен сос от мнителност и страх. Коленичим пред всеки ден изживян с омраза към ближния, и се борим утрешния да ни донесе победа, за да стесним килията на съседа с още един сантиметър и да разширим своята.Егоизъм-вроден или внушен е той?
Дори след смъртта си, ще рушим онова,което не сме искали да създадем. Съжаляваме за всичко, защото го осъзнаваме когато погледнем отгоре на него. Агонията ни принуждава да изживеем миналото още по болезнено,защото се налага да не влагаме смисъл и сили в него, то просто е там,изживяно е. поръчка на цветя Тормозът е единствената утеха за онези,които не са живели така както са искали, а така както са били принудени. Обстоятелства-някой ги наричат късмет,други....
поръчка на цветя не са толкова щастливи.
Той бе принуден да осъзнае всичко това, изживявайки тяхното минало. Оставаше в черната дупка на време на всеки един. Нямаше свой живот. Нима това не е най-голямото изкупление? Нима не спасява именно това-света? Когато не е осъзнато от останалите, без да се търси признателност, то е свято. Те идват и си отиват,някои от тях се връщат, за да тормозят. Несъзнателно, той е принуден да търпи. Осъзнава,че смирено ще трябва да живее по този начин до края. Няма с кого да сподели. Зловеща е самотата,а съжалявме,че не можем да си я позволим. Не знаем,до какво води тя всъшност. Стените те знаят...те очакват....те се движат с нас или към нас. Въпросът е: Ти как ще ги възприемеш?
поръчка на цветя
Когато отнемаш човешки живот,отнемаш част от себе си. Може би всички те възприемат като изрод, заслужаващ най-тежкото наказание. Но всъшност истинското мъчение се състои в съзнаването. Когато приемеш и помислиш за това,което си извършил. Мисленето те съсипва, вече не съжаляваш своята жертва,а себе си. Не намираш смисъл в съществуването си. Накрая или се самоубиваш или биваш убит. Нищо не става естествено. Силата на внушение е много по голяма от тази на способността да убиеш. Да потънеш в изгнание-това ли е най-великото наказание за един човек? Нима да бъдеш третиран,като животно е обидно,жалко и мъчително,при условие,че винаги се сравняваме с тях и търсим доказателства за нчалото на своя произход именно чрез тях-животните? Прието е да се страхуваш от възмездие дадено ти от възприятията на народа признал грешките ти.
Той не можа да го понесе. Казваше се…има ли значение всъшност. Животът му беше празен. Единственото удоволетворение откакто родителите му бяха изчезнали мистериозно, беше да се напие да се надруса и да гледа порно филми до припадък. Нямаше приятели,нямаше роднини, те отдавна го бяха изоставили. Може би именно за това отне живота на случайно-минаващо момиче в парка, а после и своя.
поръчка на цветя
Преди неяснотата да ви дотегне и да си помислите,че съм безкрайно ненормална и всичко което сте прочели до сега е просто една велика простотия(е може и така да е) ще ви разкажа малко за какво всъшност става дума, и какъв е всичкият този хаос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар